Някъде все има едно някъде, а никъде – никъде няма - сентенции за живота и природата
Предлагаме ви 10 сентенции за живота и природата от първата книга от поредицата - " Приключенията на Лиско в гората ".
1. " – Ще се наядем ли добре?
– Това, което ще се дава, не се яде. И въпреки всичко концертът съставлява нещо като духовна храна.
– Все отново храна! – зарадва се Лиско. "
2. " Къпането е нужно за всяко културно животно. Чистотата е значимо нещо. Действа добре и на нервите. Живеем в под напрежение и динамичен век. "
3. " – Виж какво, дребният – рече звярът. – Никъде в никакъв случай не може да се отива. Друг е въпросът, в случай че вървиш без цел. И въпреки всичко ще стигнеш някъде. Защото на никое място не може да се отива. Някъде все има едно някъде, а на никое място – на никое място няма! Разбра ли? "
4. " – В природата нищо не се губи – видя Магарето. – Практически се губи, теоретически – не. Материята си е материя. Тя се трансформира, трансформира се в пепел, в пушек, в пара и въпреки всичко продължава да заема място в пространството, има свое тегло, усет и аромат. Съгласни ли сте?
– Съгласни сме – продума безшумно Мецан.
– А не би трябвало да сте съгласни. Нещата не трябва да се одобряват елементарно. Всичко предстои на инспекция, на опити, на лабораторни проучвания. "
5. " – Защо гледате небето? – запита ненадейно Сивко.
– Размишлявах – рече драговолно Магарето. – Питах се дали не може от Млечния път да се получи масло. "
6. " – Е, не може все смешно! – отвърна Лиско. – Смешните неща се измислят мъчно. Ако прегледаме международната литература, ще разберем, че сериозните книги са безчет, а смешните се броят на пръсти. "
7. " Той има огромно бъдеще " – обичаше да споделя татко му. И майка му постоянно се съгласяваше. Лиско с неспокойствие очакваше да види какво ще бъде това " огромно бъдеще " и ще му аргументи ли наслаждение. Най-вече го интересуваше да разбере какъв брой огромно ще бъде то. Често пъти заставаше пред един висок бук и си споделяше: " Има си хас да е по-голямо от това дърво! Но по какъв начин ще го нося тогава? "
8. " – Но за какво?... Защо би трябвало да загивам?
– Такъв е законът на природата! Едни умират, с цел да живеят други.
– Не може ли да се живее някак си... иначе?
– Как?
– Де да знам... Така – без да се ядем. "
9. " – Ние сме доста глупави!
Най-умните животни наведоха глави, а глупавите си придадоха тип, че това е реалност, който не се отнася до тях. "
10. " Публиката стана на крайници, заръкопляска и завика: " Ура ". Десетте хиляди калинки почервеняха от разстройване, само че не се видя, защото всички така и така си бяха червени. "
Инфо: www.highviewart.com
